Пра­ве­не­то на соф­ту­ер ка­то граф във вре­ме/прос­т­ран­с­т­во­то, и ро­ли­те Software process as a graph in time/space, and roles Соф­ту­ерный про­цесс как граф во вре­мя-прос­т­ран­с­т­ве, и ро­ли

На­пос­ле­дък мно­го се го­во­ри за Пър­га­ва-ме­то­до­ло­гия и "зло­у­пот­ре­ба" с нея... Ами, "Пър­га­ви­на­та" е ка­то зен-бу­диз­ма (виж в биб­ли­о­те­ка­та). Не е ре­ли­гия, и не е па­на­цея, а на­чин на жи­вот. Не ста­ва въп­рос за до­кар­ва­не на вън­шен вид, ста­ва въп­рос за съ­дър­жа­ни­е­то. Ако не ид­ва от­вът­ре - т.е. се раз­г­леж­да ка­то спи­съ­ци и пра­ви­ла и от­мя­та­не по точ­ки - ня­ма ни­как­ва пол­за. И ня­ма сми­съл да се спаз­ва бук­вал­но - пол­з­вай то­ва ко­е­то те ке­фи. Но имай пред­вид че вед­на­га лъс­ва _всич­ко_дру­го_ ко­е­то не е на­ред.

Пос­ле, ид­ват вой­ни­те Пър­га­ва ме­то­до­ло­гия с/у Во­до­пад­на/CMMI и пр. Спо­ред мен, про­це­сът на пра­ве­не на соф­ту­ер тряб­ва да се раз­г­леж­да ка­то граф, във вре­ме­то (ко­га) и прос­т­ран­с­т­во­то (как­во, и _кой_). Раз­ни­те ме­то­до­ло­гии го иде­а­ли­зи­рат ка­то спе­ци­фи­чен вид граф, т.е. на­со­чен, еди­нич­на на­чу­пе­на ли­ния, спи­ра­ла и т.н... и пос­ле очак­ват/при­е­мат че то­ва е един­с­т­ве­но­то и е при­ло­жи­мо в/у це­лия граф. Ко­е­то прос­то не е вяр­но, пар­че­та­та (чо­век/вре­ме/де­тайл) мо­же да са от раз­ли­чен вид, ня­ма ЕДИН-ЕДИН­С­Т­ВЕН на­чин. Ед­на от­вер­ка мо­же да се дър­жи по мно­го на­чи­ни, до­ри със зъ­би, на­ли? Вся­ко от­дел­но пар­че от гра­фа мо­же да при­ли­ча на не­що из­вес­т­но, и то­га­ва съ­от­вет­на­та ме­то­до­ло­гия е при­ло­жи­ма към не­го. По-къс­но, съ­що­то пар­че - или дру­го пар­че по съ­що­то вре­ме - или до­ри друг чо­век за съ­що­то не­що - мо­же да е дру­га ме­то­до­ло­гия, да­же ня­кол­ко ед­нов­ре­мен­но.

Раз­би­ра се то­ва ще из­г­леж­да ка­то пъ­лен ха­ос, ако се очак­ва всич­ко да пас­ва на един и същ ка­лъп (кол­ко­то и сло­жен да е той). И съ­що та­ка, да се уп­рав­ля­ва и сле­ди по­доб­на "ка­ша" не е въз­мож­но от ЕДИН чо­век - но ако все­ки учас­т­ник си по­лу­чи пар­че­то ка­то своя соб­с­т­ве­ност, ста­ва. Все­ки чо­век си има соб­с­т­вен стил, кул­ту­ра, ... и соб­с­т­ве­ни про­це­си, под­хо­ди... Е, все­ки тряб­ва да е об­ра­зо­ван да знае всич­ки на­чи­ни да се дър­жи от­вер­ка, и да е дос­та­тъч­но са­мо-дис­цип­ли­ни­ран да ги след­ва.

Тъй че всич­ки­те те­зи "вой­ни"... са са­мо мър­зел/не­же­ла­ние да се при­е­ме че НЯ­МА-един­с­т­вен-сре­бъ­рен-кур­шум, да се на­у­чат всич­ки на­чи­ни, и най-ве­че, да се пре­да­де (мес­т­ния) кон­т­рол на са­ми­те из­вър­ши­те­ли.

За ро­ли­те на учас­т­ни­ци­те... Във из­вес­тен сми­съл, във вре­ме­то, ако един раз­ра­бот­чик ра­бо­ти по н-та­та ите­ра­ция, не­го­ва­та трой­ка (ми­на­ло-се­га-бъ­де­ще) е при­мер­но (н-1,н,н+1), до­ка­то биз­нес ана­ли­ти­кът е по­не ед­на стъп­ка нап­ред, а мо­же да гле­да и на­зад - напр. (н-2,н+1,н+5). Ар­хи­тек­тът съ­що мо­же да е със ши­рок об­х­ват, напр. (н-1,н,н+3)... Е, то­ва е прос­то при­мер, за един на­низ от (пар­че­та)ра­бо­та; в дейс­т­ви­тел­ност има мно­го ниш­ки (спо­ред фун­к­ци­о­нал­ност­та или др.), с раз­лич­на по­зи­ция и об­х­ват за вся­ка, и раз­де­ля­не­то на пар­че­та­та мо­же да не е тол­ко­ва яс­но.

За да е въз­мож­но всич­ко­то то­ва, мо­е­то ре­ше­ние бе­ше да се пре­мес­тят биз­нес-ана­ли­ти­ци­те при от­бо­ра раз­ра­бот­чи­ци, та­ка че всич­ки са на "ед­но ухо" раз­с­то­я­ние. То­ва пре­диз­вик­ва дос­та раз­бър­к­ва­не в на­ча­ло­то, и мо­же да е не лъ­жи­ца за все­ки­го... но ра­бо­ти доб­ре.

Мо­е­то виж­да­не - ве­че над 10 го­ди­ни - е че прог­ра­ми­ра­не­то _тряб­ва да се да­де в ръ­це­те на биз­нес-ана­ли­ти­ци­те, ка­то раз­ра­бот­чи­ци­те (в се­гаш­ния сми­съл) са­мо пра­вят ин­с­т­ру­мен­ти­те/ези­ци­те, с ко­и­то ана­ли­ти­ци­те прог­ра­ми­рат. Или, с дру­ги ду­ми, приб­ли­жа­ва­не на (ос­нов­на­та част от) раз­ра­бот­ва­не­то към при­лож­на­та сфе­ра, по-бли­зо до дейс­т­ви­тел­ност­та. Ина­че - виж къ­де сме се­га, из­ра­зя­ва­ме чо­веш­ки нас­т­ро­е­ния ка­то джа­ва и бай­то­ве...